Из отломките от минали дни и години,
и разпределям ги в разпокъсани кашони,
където някак си все още боли.

И вече с изсъхнали длани - 
бърша сълзите ми от очите
но в мен - завесите продрани
неуморно от години крещят.

Опитвам се да възвърна, 
един според мен - изгубен Живот.
Опитвам се всеки възел да развържа 
за да успея да се освободя от всеки порок.

Дали ще бъда разбрана сега,
от близки и от приятели??
Татко чуй, скъпа ми бе всяка сълза, 
която пролях през годините напразно.

Затова искам да намеря,
разбирателство и обич от теб,
но ти защо така ме простреля,
и пожела ми само живот, придружен с късмет? ...

Боли, само това искам да кажа, 
понякога думите ми знам, нямат смисъл, 
но знаеш ли, колко пъти исках да ти се докажа .. 
Сега остана само спомена орисан.

Така изявявам чувствата си, 
в стихове и ... тъга,
прости, ако съм те засегнала,
но в себе си усещам - силна празнота