Непосредствен подтик да поискам думата е "кръглата маса": "Състояние и проблеми на българската икономика", излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта. Участващите в нея видни български икономисти се обединиха около становището, че на страната е нужна стабилизационна програма. Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т.е. тя не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система.
За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи. Това ще бъде така само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка решително се отхвърля във всички реформиращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм. Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето "от горе" на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на "излишната работна сила", строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за "реформа" със силите на управленския апарат, фирмите и „дори" трудовите колективи не означава нищо друго освен опит за вдъхване "второ дихание" на досегашната система.
Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия – стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания.(зазва, че Чехословакия е постигнала много-добра социалистическа икономика) Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системат(плаши хората от ЦК на БКП, да се премине към капиталистичска олигархия, БКП и другите соц. олигархии се бяха изплашили от чешките и китайските събития през 1968 година) Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са:
Неспособност да създаде ефективна организация на труда. Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства. Излишните работници, служители, научни сътрудници, артисти и пр., растежът на "не заработени пари" при едновременното спадане на интензивността, разлагането на трудовата и технологичната дисциплина са само последица от разрушените стимули за труд. И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови, да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът. Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.
И ако демократичните преобразувания отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи. Неспособност да задържи лавината на дефицита и инфлацията. Инфлацията бе призната за проблем №1, но не е дадена точна представа за противоречията й. Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре тази криза с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика. Това е все едно да правите движения на катерещ се алпинист, при положение че вече падате от скалата. Следователно искат да се съгласим с познатата терапия, чиито противопоказания са по-нататъшно разрушаване на икономическите основи на обществото.
Неспособност да премине в слединдустриалния стадий. Административната система е показвала досега, че познава само един път за разрешаване на проблемите – този на екстензивния индустриален растеж. С разпалената подкрепа на почти всички участници в петъчния разговор нашето народно стопанство отдавна е преминало всякакви разумни граници на индустриализация – делът на промишлеността у нас е два пъти по-висок от този в развитите капиталистически страни; надминаваме с 10–12 пункта дела на промишлеността във Великобритания от времето на нейната най-висока индустриализация. Тези порочни стопански структури не са случайни.
Създадени са, за да поддържат опората на административната система. Крупната администрация е закономерно следствие от свръхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организация, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилизационната програма само ще усили още повече "структурните напрежения" и следователно не е в направлението на радикалната реформа.
Неспособност да развива научно-техническия прогрес. И освен на свръхиндустриализираната структура тази неспособност се дължи на редица защитни механизми, които гарантират господството на апарата. Това са: първо, отстраняването на научно-техническата интелигенция от управлението на производството, от отговорността да усъвършенства технологията и качеството на продукцията. В рамките на крупната държавна индустриална фирма никога не се генерира отвътре научно-технически прогрес. Той се създава в бюрократизирани научни институти и се налага силово. Така са постигнати едновременно три цели: отнета е стопанската сила на интелигенцията, създадено е противоречие и дори несъвместимост между нея и производствения персонал, тя е поставена под институтски контрол; второ, не се допуска разгръщането на т. нар. не социалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т. е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира. Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества. Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме, и сега ни казват, че трябва да си останем такива.
Неспособност за вграждане в световното стопанство. Отправените в ефира предупреждения какво не трябва да правим за отварянето ни към световния пазар, консервативната, затваряща страната външна стратегия, отказът да се атакува синдромът на държавния външен монопол и неговия механизъм, призивите за строга дисциплина в името на запазване репутацията на добър длъжник са израз на господстващата досега външноикономическа доктрина. Вярно е, че причините за дълга не са единствено в разхищенията, но те не са и в грешките, както се опитват да ни убеждават. Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните й икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършват неуспешно. През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим към световния пазар – не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута. Наистина световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да разчита на таланта, подготовката и амбициите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както “Булгариен винтерс къмпани”. Трябва да им се даде възможност да го правят.
Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващото се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка – нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.
И така от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока. Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива. Трябва да се решим.
Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре. Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага. Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа. В днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има никакви "илюзии". Никой няма да дойде, за да ни помогне.
Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес. Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против "щастливото посрещане", но това е само защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показа на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория. Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".
В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт. След смелата операция единственото сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите. В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити.(ВСИЧКО ТОВА ВЕЧЕ Е СТАНАЛО, И ОЛИГАРХИЯТА, СЪЩАТА, ВЕЧЕ Е ПЛУТОКРАЦИЯ, И КАПИТАЛИСТИ)
До този момент Робърт Максуел беше единствената връзка между социализма на трудещите се и външния свят, но непрекъснато се носеха слухове, че Брежнев се готви да подпише определена търговска спогодба или с мистър Вили Бранд от ГФР, или с мистър Никсън от САЩ, ала както бе отбелязано, не и с двамата едновременно. Горе-долу в този период партийците неочаквано се преместиха в господарската къща и заживяха в нея. И пролетариата отново си спомниха, че в началото са вземали решение против подобни действия, ала Живков пак успя да ги убеди, че не е точно така. Крайно необходимо било, рече той, партийците, които били мозъците на социализма, да имат спокойно кътче, за да работят. Освен това на високия пост на Вожда (защото напоследък той бе почнал да говори за Ленин като за „Вожда“) повече подхождало да живее в къща, отколкото в обикновена квартира. Въпреки всичко някои от пролетариата се смутиха, като чуха, че партийците не само се хранели в кухнята и използували гостната за почивка и развлечения, но и спели в леглата. Годините минаваха. Сезоните идваха и си отиваха, отлиташе краткият живот на обитателите на социализма. Дойде време, когато никой не си спомняше дните преди Бунта освен журналистката, историкът, евреина Мойсей и няколко партийци. Социализма вече процъфтяваше и беше по-добре организиран: към площта й дори се прибавиха две страни, закупени от мистър Чърчил. Вятърната мелница най-сетне бе успешно завършена, социализма разполагаше с вършачка и машина за прибиране на сеното, бяха построени различни нови сгради. Робърт Максуел си беше купил кабриолет. Ала в крайна сметка мелницата не беше използувана за производство на електрическа енергия. Служеше за мелене на зърно и носеше добра печалба. Работниците работеха усилено, за да построят още една вятърна мелница; говореше се, че този път, като я завършат, ще монтират в нея динамото. Но удобствата, за които Маркс бе учил пролетариата да мечтаят ? къщи с електрическо осветление, с топла и студена вода и тридневна работна седмица, ? повече не се споменаваха. Живков бе отрекъл подобни идеи като враждебни на духа на пролетариата. Истинското щастие, твърдеше той, е в това да се работи усилено и да се живее скромно. Искал да отправи само една забележка, рече той, към чудесната доброжелателна реч на мистър Рейгън. През цялото време мистър Рейгън говорил за икономиката на трудещите се. Разбира се, той не би могъл да знае ? защото Горбачов сега за пръв път го обявявал, ? че името Стопанство на трудещите се е забранено. Отсега нататък СССР щяла да се нарича господарство Русия, което, така смятал той, било правилното и истинското й име. ? Господа ? рече в заключение Горбачов, ? ще вдигна същата наздравица като предишната, само формата ще е различна. Напълнете чашите си догоре. Господа, пия за процъфтяването на капиталистическа Русия! Отново последваха одобрителни възгласи и халбите бяха изпразнени до дъно. Но докато трудещите се отвън се взираха през прозореца, стори им се, че става нещо необикновено. Какво се беше променило в лицата на партийците? Мътният старчески поглед на журналистката бързо се местеше от лице на лице. Някои имаха по пет брадички, други ? по четири, трети ? по три. Но какво тогава се размазваше и променяше във физиономиите им? След като приветствията секнаха, сътрапезниците пак взеха картите и продължиха прекъснатата игра, а пролетариата безмълвно се отдалечиха. Но не бяха изминали и двайсетина метра, когато изведнъж спряха. Откъм господарската къща се надигна страшна врява. Те се втурнаха обратно и пак се залепиха за прозореца. Да, вътре бе избухнала бурна свада. Чуваха се викове, удряне по масата, разменяха се остри подозрителни погледи, звучаха яростни опровержения. Изглежда, причината за цялата разправия бе в това, че Путин и мистър Сорос бяха играли асо пика едновременно. Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на партийците. Пролетариата отвън се взираха от олигарх към плутократ, от буржоа към партиец и отново от партиец към капиталис; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е. (ще трябва цялото произведение на Оруел да го направя с истинските им названия)
БВП (постоянни цени, в национална валута) за България през 1989 година е 57,605 милиарда лева. Сега е по-малко.
http://www.economywatch.com/economic-statistics/Bulgaria/GDP_Constant_Prices_National_Currency/
http://www.economywatch.com/economic-statistics/Bulgaria/GDP_Per_Capita_Current_Prices_National_Currency/
- тези линкове, доказват, че сега имаме по-лоша икономика, при втория линк се вижда че разликата в БВП на човек в краят на 1980те и сега е под 2,5 пъти, а инфлацията е поне пет пъти, апартамент тогава беше 14 000 лева, а сега е 70 000 лева. Значи за да стигнем социализма ще трябва да имаме още ДВА ПЪТИ повишение на БВП, без да се увеличават цените. Но дълга на икономиката ни тогава е бил 5 пъти по-малък, ПЕТ ПЪТИ..
https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=debt_stock&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:CZE:UKR:SRB:SVK:TJK:TKM:HUN:ROM:PRT&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
http://alexanderbtodorov.com/bgconstitution-1947/
Член 1
България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.
Член 2
В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа. Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Член 3
Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права. Военнослужащите в редовете на българската народна войска се ползуват с право да избират и да бъдат избирани наравно със всички останали граждани.
Член 4
Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани. Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона.
Член 5
Народната Република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.
Глава II
Обществено-стопанско устройство
Член 6
Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица.
Член 7
Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост. Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.
Член 8
Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила. Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
Член 9
Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.
Член 10
Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона. Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила. Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес. Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват. Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение. Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.
Член 11
Земята принадлежи на тези, които я обработват. Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце. Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената й закрила. Държавата може да организира държавни земеделски стопанства.
Член 12
Държавата насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние. При изготвяне и провеждане на държавния народостопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.
Член 13
Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата. Може да бъде въведено изключително право за държавата да произвежда и търгува с предмети, които имат съществено значение за народното стопанство и за нуждите на народа.
Член 14
Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор и държавата полага всестранни грижи за него. Държавата подпомага непосредствено трудещите се – работници, земеделци, занаятчии и хора на умствения труд – със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване. За всестранното подобряване живота на трудещите се, държавата насърчава техните сдружения, творческа инициатива и самодейност.
................................................................................... .....................................Член 77
Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпитание на младежта.
Член 78
На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на вероизповеданията, както и свободата на извършване на религиозните обреди. Църквата е отделена от държавата. Особен закон урежда правното положение, въпросите за материалната издръжка, а така също правото на вътрешно самоуреждане и самоуправление на различните верски общности. Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа.
Член 79
Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително. Основното образование е задължително и безплатно. Училищата са държавни. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища, но в този случай те се намират под надзора на държавата. Правото на образование се обезпечава чрез училища, учебно-възпитателни институти, университети, както и чрез стипендии, общежития за учащите се, подпомагания и особени насърчения за проявилите дарования.
Член 80
Държавата полага грижи за развитието на науката и изкуството, като урежда изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи, народни читалища, художествени галерии, киностудии, кина и др. и като подпомага проявилите се в тази област.
Член 81
Държавата се грижи за народното здраве, като организира и ръководи здравните служби и институти, разпространява здравна просвета всред народа и полага особени грижи за физическата култура на народа.
Член 82
Гарантира се свободата и неприкосновеността на личността. Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без постановление на съдебните органи или прокурора. Наказания могат да се налагат само въз основа на съществуващите закони. Наказанията са лични и съответни на престъпленията. Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища. Подсъдимият има право на защита.
Член 83
Всички български граждани се ползуват в чужбина от закрилата на Народната Република България.
Член 84
В Народната Република България чужденците се ползуват с право на убежище, когато са преследвани поради застъпване за демократичните принципи, за националното освобождение, за правата на трудещите се или за свободата на научната и културна дейност.
Член 85
Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещението му, нито да върши там претърсване, ако не са спазени условията, предвидени в закона.
Член 86
Тайната на кореспонденцията е неприкосновена, освен в случай на мобилизация, военно положение, или когато има специално разрешение на съдебните органи или прокурора.
Член 87
Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации, стига само те да не са против държавния и обществен ред, установен с настоящата Конституция. Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях, на организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9 септември 1944 г. и обезпечени с настоящата Конституция, да застрашат националната независимост и държавния суверенитет на страната, или които проповядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология, или улесняват империалистическата агресия.
Член 88
На гражданите на Народната Република се гарантира свободата на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите.
Член 89
Гражданите имат право на молби, жалби и петиции. Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата. Гражданите имат право на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди поради незаконно и неправилно изпълнение на службата.
............................................................................
НЕ, ЧЕ, ТАЗИ КОНСТИТУЦИЯ Е БИЛА СТРОГО ИЗПЪЛНЯВАНА, НО ЖИВКОВИСТИТЕ СА СЕ СТРАХУВАЛИ ОТ НЕЯ. И СИ ПРАВЯТ СВОЯ, СЛЕД СТРАХЪТ ОТ ЧЕШКИ ИСКАНИЯ И У НАС, МАРКСИСТКИ ИСКАНИЯ. ПРОИЗВОДСТВОТО ТРЯБВА ДА Е СОБСТВЕНОСТ НА НАРОДА, И ТОЙ ДА РЕШАВА ЗА РЪКОВОДСТВОТО И ВСИЧКО, КАТОВ ЮГОСЛАВИЯ.
http://alexanderbtodorov.com/bgconstitution-1971/
Както и да е, но нашата икономика сега е три пъти по-малка като процент от световната, спрямо когато бяхме в СИВ и Вършавският. И жилищата на хората са от тогава, и всичко. . ДОРИ ВОЕННАТА ТЕХНИКА И САМОЛЕТИТЕ. Българинът живее най-на тясно в сравнение с останалите европейци. Статистиката показва, че площта, която се пада на човек от населението в страната ни, е сред най-малките на Стария континент - около 15 кв. м. За сравнение в Унгария живеят на по 20 кв. м, а в Германия се ширят на по 41 кв. м.
Банани, кокосови орехи, и ананаси, щяхме да имаме от виетнамси фирми на Булгарплод, всичко се развива, въпреки живковото и брежневото забавяне.
Но синовете и дъщерите на олигархията, си мечтаеха на Слънчев бряг, като всеки човек, да бъдат милионери и милиардери, някакси е по сигурно, незаконно е да вършиш непозволени дейности за много пари, а и народа е критичен в общество проповядващо равенство.
НАС НАПЪЛНО НИ УДОВЛЕТВОРЯВА - ТОВА КОЕТО Е В ЗАПАДНИТЕ ФИРМИ - КОНЦЕРНИ. ЧЕЛ Е ГОСПОДИНЧОТО, ЧЕ ЕГОИЗМА ТЕ ПРАВИ КОМПЕТЕНТЕН, И АКО ПРЕДПРИЯТИЯТА СА СОБСТВЕНОСТ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА, ДЕЦАТА ИМ ЩЕ ГИ УПРАВЛЯВАТ КОМПЕТЕНТНО - НЯМА ДА ГИ КРАДАТ И ЩЕ ГИ РАЗВИВАТ, ТОЕСТ ЧЕЛ Е НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ И ФАШИЗМА НА АЙН РАНД И АВСТРИЙСКАТА ШКОЛА ПО ИКОНОМИКА.
http://otzvuk.com/Knigi/New%20books/Revolutsia%20mente.htm - Преди пет дни попаднах на това, търсих речта на живков отпечатана, дето социализма е недоносче.
http://otzvuk.com/Knigi/New%20books/Revolutsia%20mente.htm - Преди пет дни попаднах на това, търсих речта на живков отпечатана, дето социализма е недоносче.
